Излъжи ме

От петък, 13 август 2010 4 Няма етикети Връзка 0


Е името на сериал, който върви по Ьcinema. Същият се оказа добра алтернатива на изнасилените сутрешните блокове, ако държиш някой от телевизора да ти прави компания, докато си отваряш очите, в началото на деня. За първи път гледах сериала тази сутрин, и да си призная, му обърнах внимание само защото е с Тим Рот, когото аз много харесвам, особено като Mr. Orange в Reservoir Dogs. В сериала Тим Рот & компания са психолози ченгета, които разгадават езика на тялото, жестовете и мимиките на заподозрените и по този начин разбират кой лъже, като резултатът е да разкриват извършителите на престъпления.
В една от финалните сцени млад мъж покани на питие млада жена. Тя първоначално му отказа, после той настоя и накрая тя се съгласи. До тук класика. Героинята изрече една реплика, която ме впечатли особено: каза на младия мъж, че го харесва и ако се случи нещо между тях, тя ще бъде наясно с всяка негова лъжа, ще може да разгадава всеки негов жест и всяка негова реакция. Той й отвърна, че е съгласен.
И тук първата ми мисъл беше „искам и аз да мога да разгадавам всеки жест, всяка мимика и да отгатвам всяка лъжа”. Но после размислих. Защо ми е да знам всичко, което може да ме нарани? Нужно ли ми е да знам наистина всичко за всички около мен? И в крайна сметка кое е по-важно: да знаеш всичко на всяка цена или да живееш в относително спокойно невежество?
Денят започна със сложен въпрос, без еднозначен отговор. Поне аз нямам такъв за момента.

4 Comments
  • Heth
    август 13, 2010

    въпросът е какъв процент от истината си готова да понесеш:)

  • nueno
    август 13, 2010

    The most disappointing thing about learning telepathy is finding out how boring people really are.

  • Христо Христов
    август 13, 2010

    Всъщност, когато познаваш до такава степен хората, те не могат да те наранят. Винаги ще знаеш какво да очакваш от тях и как да се предпазиш. Ще бъдат прозрачни, скучни и … безинтересни.
    Правилният отговор според мен е да живееш така както ти харесва и да се забавляваш. А по кой точно начин – Who cares? 🙂

  • ankabanka
    август 14, 2010

    @Heth за жалост, човек никога не знае до каква степен са разтегателни възможностите му за поносимост. особено на болка
    @nueno колкото и да е тъжно, всъщност, хората понякога са по-интересни в нашето въображение, отколкото в собственото им съдържание
    @Христо дзен или балансът да живееш така, както ти харесва

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.