Живот като сборна касетка: опит за почивка, злополучна ваканция и няколко важни урока!

От вторник, 8 септември 2015 2 Няма етикети Връзка 0

Животът е така устроен, че колкото и добре да си планирал пътя – все нещо се случва, така че да ти напомни, че има по-висши сили и по-важни неща от крайната цел – а именно самото пътуване и уроците, които научаваш междувременно.

И така – преди малко повече от седмица потеглихме към първата истинска морска почивка от не-знам-и-аз-вече-колко-време насам. Такава почивка, която е подготвена, планирана и предплатена. Заради която нощта пред тръгване съм работила до 4:30, нищо, че знаех, че ще се става в 6:30, за да си свърша работата за поне следващите 2 дни, така че да мога да работя не повече от час-два-три-четири на ден. (off topic – искрено завиждам на хората, които могат да си позволят лукса да не работят, когато пътуват и са на почивка! Нямате представа какво съкровище имате, мили хора!)

В духа на поредицата „Живот като сборна касетка“ ето уроците, които научих през изминалата седмица:

Трябва спешно да продам/подаря всички дрехи, които вече не нося или не ми стават, защото да изровя измежду тях това, което искам да опаковам за пътуване е едно предизвикателство всеки божи път!

Трябва да престана да искам на всяка цена да си почивам, явно в някоя небесна карта пише друго. Нищо, че единственото , за което си мечтаех последните месеци беше да лежа на един плаж с часове четейки книга и слушайки вълните. 20-тина минути от същото трябва да ми бъдат достатъчни, явно! Speed-почивка, примерно!

В жегата спокойно може да се живее на вода и плодове!

Трябва спешно да се науча да не се съобразявам с претенциите на околните, по същия начин както трябва спешно да се науча да не натрапвам своите собствени на никого.

Човек се ражда и умира сам, но все някой трябва да те закара до болница! (понеже Александър получи ужасяваща бъбречна криза, добре че не бяхме сами, а с група приятели и имаше кой да ни закара до/да ни върне от болницата, която беше на 30 мин. път от мястото, където бяхме отседнали).

Научаваш се на кого можеш истински да разчиташ по начина, по който реагират хората, когато ги помолиш за услуга/помощ, която нарушава личните им планове.

Трябва спешно да преодолея страха и ужаса, които изпитвам при шофиране и да започна да карам кола! Също така трябва да проверя каква е процедурата по изваждане на шофьорска книжа, която принципно имам, но ми откраднаха (барабар с всичко останали документи преди 4-5 години) а аз така и не извадих отново. Мърда!

Истинските приятели са не тези, които ти пишат: кога се връщаш от ваканция, искам да се видим, за да пием по вино и да обсъдим новата ми работна идея, а тези, които ти пишат с предложение (защото знаят, че не шофираш) да дойдат и да те извозят обратно вкъщи, ако имаш нужда – т.е. да жертват има-няма 2 дни.

Понякога, съвсем неочаквано попадаш на прекрасни, мили и добри хора, които ти помагат без да искат нищо в замяна. Както лекарите и медицинския персонал в болницата в Лефкада. Малка, държавна, леко очукана болница, пълна с хора, които надали получават по-добро заплащане от медицинския персонал и лекарите тук, но за разлика от тукашните, нито един път не си позволиха да ни тормозят, защото сме туристи/чужденци и да искат да ги почерпим. Мога да изброявам до безкрай разликите, включително с добри и частни болници в родината. Мъка!

Ако ще продължавам да ходя на море в Гърция, ще е добре да понауча малко гръцки. Жесто-мимически също се разбирам с хората, но принципно е по-добре да се общува с говорене, отколкото с ръкомахане.

След 2 нощи почти без никакъв сън, на третата сънувах решение на 2 казуса: един служебен и един свързан е нов проекто-бизнес. Тук не знам какъв е изводът, предполагам да се вслушвам повече, когато звездите ми го проговарят.

Съдейки от снимките ми по бански, има нещо тотално сгрешено в хранителния и спортния ми режим, т.е. трябва да се хвана по-здраво в ръце!

Преди да заминем – изчистих и подредих къщата, вчера се върнахме и заварих всичко под конец – беше разкошно! Още по-добре направих и че си дадох зор да подредя целия багаж още вечерта! Браво на мен, чувствам се като богиня на организацията.

И за финал, за да има някаква поука тука това излияние – нищо не струва да се усмихнеш, да поздравиш и да благодариш. Принципно, където и да се намираш и каквото и да ти се е случило. Добре е за теб самия, добре е и за околните. Животът е кратък и да отделяш време за безсмислени начинания и отношения – няма смисъл.

 

2 Comments
  • Vesselina Taskova
    септември 8, 2015

    Преди месец стигнах до същия житейски извод относно приятелството и научаването на езика, който се говори в страната, в която съм избрала да почивам. От болницата в Кавала съм с отлични впечатления, нито за миг не се отнесоха с отегчение или надменност затова, че съм чужденка.

  • Камелия
    септември 9, 2015

    Ани, следващия път просто си спомни за мен, когато имаш нужда от спешен превод от/на гръцки! 🙂

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.